Mи позамисли ме, интересно ми е да те чета. Реших да го изразя, незнаеща ми @nesaisje : )

Dr. Dulcamara

Не успяхме да се организираме с хората, с които се бяхме уговорили - и така и не отидохме на нещата, които набелязахме. Но определено, след сесията, ще ходим на опера

Мила

Имаш ли любима книга? Несметно количество са.

Хареса ли ти Физика на тъгата? Още я чета, но до момента ми харесва доста. По принцип много обичам истории, които се задълбават по този начин във времето, семейството, миналото (затова съм и голям фен на Исабел Алиенде; или на книгата на Нанси Хюстън „Разломи” примерно). Освен това ми е интересно да чета за соца - а в тази книга има немалко страници отделени на 70-те и 80-те. Харесва ми, че липсва типичната едностранчива злоба и най-вече липсва лек маркетингов привкус, насочен спрямо чужденците читатели, от типа "аз бях дисидент и знаех какво зло е комунизма още на 10 години" (това поне ми остана като впечатление от иначе нелошите "Мавзолей" на Ружа Лазарова и "Улица без име" на Капка Касабова). Някак си, нещата са представени много по-плътно и искрено, с хубавото и с лошото, и най-вече с истински детското.

Водиш ли се по чуждото мнение? Не се сещам за някакъв специален случай, в който чуждо мнение да ми е повлияло. Иначе предполагам, че в ежедневието ми се е случвало да направя някой друг мъничък компромис, заради „хората”, ама то това не е същото май. Генералните неща си ги решавам сама, само някои най-най-близки приятели и роднини ми помагат с гледната си точка, за да си изясня цялостната картина.

Как мислиш, че те възприемат хората? Нямам идея, честно казано. Обикновено имам много грешна преценка както спрямо другите (когато става дума за първо впечатление), така и спрямо начина, по който евентуално виждат мен. А и някак си няма значение всъщност – всеки ще ме възприема различно, според това какво търси да види, как е настроен в дадения момент. Важното е по-скоро аз да съм си наясно със себе си, а не да се търся в чуждите определения за самата мен.

Напиши първото нещо, за което се сетиш за 10-15 форумци (мнение, картинка, с какво ти е направил впечатление, каквото ти се появи в съзнанието) .

Напиши кратко разказче по тези ключови думи: граната, папирус, кооператор.

Обичаш ли котки?

Представи си, че трябва да делиш една стая с котка, която не обича да спи през нощта, а вместо това те хапе по носа, скача върху ти и събаря разни неща от етажерките. котката не може да ходи в другите стаи, а никой, когото си попитала, не я иска.

можеш ли да танцуваш?

написа ли си ту ду лист със задачи за новата година?

сантиментална ли си?

Страхуваш ли се от крокодили?
а от диви птици?

сънувала ли си лепрекони?
а грифони?


В колко часЪ ставаш сутрин?


Поздрави потребителя... хм.. blackout с песен

Благодаря ти

Хващате ме предизпитно, тъй че не заключвайте темата, за да мога тия дни да направя задачките на thegirl и Lord


fak

Обичаш ли котки? Много. Обаче си нямам моя. Засега.

Представи си, че трябва да делиш една стая с котка, която не обича да спи през нощта, а вместо това те хапе по носа, скача върху ти и събаря разни неща от етажерките. котката не може да ходи в другите стаи, а никой, когото си попитала, не я иска. Що да не може да ходи в другите стаи? Ако се научи да щурмува хола нощем, вместо носа ми, ще сме доволни и двете. Ако не - ем, ще се примиря и ще си живеем в нощен хаос, предполагам . Или ще чакам да порасне и да започне да лудува през деня (нямам идея обаче дали такива неща се случват при котките въобще )

можеш ли да танцуваш? Имам няякакво чувство за ритъм (достатъчно за дискотека, хаха), но реално не мога. Обаче искам да се науча на нещо по-специално и интересно. Харесала съм вече няколко курса, сега си избирам. Даже съм много навита за класически танци, но партньор се намира трудно

написа ли си ту ду лист със задачи за новата година? Не, само си обещах (да се опитам да бъда) по-търпелива и спокойна. В търпението общо взето е ключът към нещата, които искам да направя (със себе си) тази година.

сантиментална ли си? Може да се каже.

Страхуваш ли се от крокодили? Не. Като дете си мислех, че в една река в Тузлата живеят крокодили и много исках да се срещна с тях.
а от диви птици? Не.

сънувала ли си лепрекони? Всякакви шашавини сънувам, ама лепрекони още не. Иначе преди време сънувах, че в съзнанието ми живеят малки човечета, които измислят сънищата ми и играят ролите на различните хора, познати и непознати, които сънувам.
а грифони? Не


В колко часЪ ставаш сутрин? Различно почти всеки ден. Зависи в колко си легна, какво трябва да свърша. Ставането варира между 8 и 10-11, съботно-неделно може и до по-късно. Поспалива си падам, в същото време заспивам трудно в нормални часове. От известно време се опитвам да си оправя режима, ама не е лесно.


Поздрави потребителя... хм.. blackout с песен Амии примерно http://www.youtube.com/watch?v=vSkb0kDa ... plpp_video

1. В коя епоха би желала да живееш?
2. Представи си, че за един ден си:
- невидима
- мъж
- пеперуда
Опиши какво би направила в този ден.
3. Екзистенциален въпрос: щом обувката на Пепеляшка й е пасвала перфектно, как така я губи по стълбите?

Щастлива ли си?

Ако не си - какво (си представяш, че) ти липсва?

И любимият ми въпрос напоследък - опиши важните за теб мъже в живота ти с песни (може да става дума за гаджета, флиртове, тръпки, роднини, преподаватели, мъже, които просто са те вдъхновявали, приятели...). Включи колкото смяташ за необходимо и не се чувствай длъжна да казваш кой какъв е и кой е.

И последно - разкажи ми за теб. Каквото и колкото сметнеш за нужно, във форма, която смяташ за подходяща. Абе... не те познавам, но искам да те опозная. Какво е нужно да знам?

menina

1. В коя епоха би желала да живееш? Ох, не знам. Преди няколко години, в най-дивата си хипи-рок фаза, щях да ти кажа 60-те (дори нашите, поорязани соц 60-те). Обаче сега осъзнавам как почти всяка епоха ми е ужасно интересна и към всяка бих могла да се привържа. Детската ми любов пък беше 19 век. Падам си по аналоговите години, с писмата. Имам чувството, че повече приключения са се случвали на хората само до преди двайсетина години (т.е. точно докато съм се родила аз, хахах). В крайна сметка, май и тук и сега започва да ми харесва (голяма роля за това има “Midnight in Paris”, хаха). С малко въображение и точни хора мога да си случа всяка епоха.

2. Представи си, че за един ден си:
- невидима
- мъж
- пеперуда
Опиши какво би направила в този ден.
Хм, хм. Ако съм невидима, най-вероятно ще бъда гаден сталкер на разни интересни ми хора, ще свърша две-три полтъргайстки щуротии, за да видя реакциите на неподозиращите и въобще ще обиколя всички места, на които се предполага, че не трябва да бъда.

Ако съм мъж – въх, най-сетне ще имам възможност да им проумея мисленето. Което не е малко за един ден. Може би ще ми любопитно и как е сексът от другата страна, не знам, хаха.

Пеперуда – ау, ще летя и летя, и летя. И през нощта сигурно ще си потърся някой хубав огън, в който да изгоря, хъхъ.

3. Екзистенциален въпрос: щом обувката на Пепеляшка й е пасвала перфектно, как така я губи по стълбите? Обувката е била свръхинтуитивна (все пак е създадена с магия) и точно, щото й е пасвала перфектно, е знаела и кой е перфектният момент да падне, че да стане заварката с принца.

Търговецът на кристал

Щастлива ли си? Уча се да бъда.

Ако не си - какво (си представяш, че) ти липсва? Търпение и спокойствие. Твърде нетърпелива съм. И имам склонност да не преживявам изцяло иначе прекрасни мигове, защото все очаквам още нещо отгоре, един вид задълбавам се в представи.

Като дете очаквах, че щастието е нещо външно, което не зависи от мен и идва от другите. Чак по-късно осъзнах, че щастието, поне за мен, е всъщност личното ми отношение към нещата - във всеки един момент. Както и това доколко съм в мир със себе си (щото ако не съм, целият свят ми е крив). Сега се уча да бъда благодарна за това, което имам и търпеливо да си работя по другите неща за изглаждане, които по някакъв начин не ми дават да си кажа с чисто сърце „щастлива съм”.
(Хаха, всъщност едва ли има човек, който съвсем спокойно да може да каже тия две думички. Винаги има някакво особено суеверие в признаването на това, че се чувстваш щастлив с живота си, сякаш страх, че боговете ще вземат да ти се разсърдят за самодоволството и да ти отнемат хубавото.)
Но определено вече всеки опит да се определя като нещастна идва от моите собствени действия/бездействия (а не от нечии чужди), което си е напредък.


И любимият ми въпрос напоследък - опиши важните за теб мъже в живота ти с песни (може да става дума за гаджета, флиртове, тръпки, роднини, преподаватели, мъже, които просто са те вдъхновявали, приятели...). Включи колкото смяташ за необходимо и не се чувствай длъжна да казваш кой какъв е и кой е. Прекрасен въпрос. Най ми харесва, че се отнася до всички любими мъже, не само гаджета, хаха.

http://www.youtube.com/watch?v=VnNV16myFx0 Robbie Williams - Love Somebody
http://www.youtube.com/watch?v=8dZnX41XGzg Bettie Serveert - Lover I don't have to love
http://www.youtube.com/watch?v=516ZUtOe ... re=related Nouvelle Vague - I Melt With You
http://www.youtube.com/watch?v=VmIUjMZKlGQ Serge Gainsbourg & Anna Karina - Ne dis rien
http://www.youtube.com/watch?v=LMFqh_tiHoQ Eagles - Hotel California
http://www.youtube.com/watch?v=ncE3CvOBNN0 Щурците - Хамлет

И последно - разкажи ми за теб. Каквото и колкото сметнеш за нужно, във форма, която смяташ за подходяща. Абе... не те познавам, но искам да те опозная. Какво е нужно да знам?

Ох, такива саморефлекции са ми много трудни.
Честно, нямам идея какво бих могла да кажа.
Пращам ти да четеш вместо това едно нещо-като-нищо-като-поема-като-разказ, натракано в безумен час. Изредила съм за какво ми се пише в последно време. И по някакъв начин тия неща са това, което май съм и аз.
(ежедневни, наивнички, глупавички, непретенциозни). http://ghawb.blogspot.com/2012/01/blog-post.html

Ама толкова ме кефиш, че чак ми е сложно да ти го обясня.
Между другото, точно на подобен отговор на последния въпрос се надявах. Пак ще го чета... и благодаря за линка.

Съгласна с Търговеца. Ти си от онези очарователни странници, към които имам особени сантименти.

Какво дете беше? От лудетините с изранени колене, които се катереха по дърветата с момчетата, или малък мечтател, който обичаше да се усамотява, да чете и рисува? Разкажи какво обичаше да правиш като малка. С подробности.

И един поздрав.
Може би си я чувала, но ако не си, мисля, че ще ти допадне.

Хм. Хм. Хм.

Малко ми напомняш на себе си.

Има ли нещо, което си преживяла и което тотално е разтърсило живота ти? Променило те е може би не чак драстично, но.. осезаемо. Ако има, бих се радвала да го споделиш : )

Ехе, момичета, радвам се, че ви радвам

menina, мерси за поздрава, не я бях чувала

Какво дете беше? От лудетините с изранени колене, които се катереха по дърветата с момчетата, или малък мечтател, който обичаше да се усамотява, да чете и рисува? Разкажи какво обичаше да правиш като малка. С подробности. Ами, май бях някаква смесица. Много обичах да си играя - с братовчедка ми, с която сме израснали заедно като сестри, постоянно вършехме някакви бели вкъщи . Като дете бях и супер общителна - заговарях всякакви хора, включително странни възрастни. Обаче го имаше силно застъпен и другия момент - от както се научих да чета, станах малък книжен плъх, поглъщах всичко, до което можех да се докопам (включително разни "книги за възрастни", които не би трябвало да ми се отразят добре на детското съзнание, ама пък като гледам, станах човек все пак ). Много рисувах също така - главно хора, на които измислях истории. Ама това с рисуването си беше нещо като традиция - особено лятото на село се събирахме една компания лапета, които половината време тичаха, другата половина правеха комикси . И приказки пишех, и дневник започнах да си водя (което доведе до не малко часове, прекарани край прозореца в моята стая, мислейки си за всякакви работи и чувствайки се особено "пораснала", хаха). И така.
Но като цяло, бях кротко и възпитано момиченце, което по-лесно го хващаше съвестта след свършена беля. Брат ми в момента е коренно различен


FloWersOfEviL

Има ли нещо, което си преживяла и което тотално е разтърсило живота ти? Променило те е може би не чак драстично, но.. осезаемо. Ако има, бих се радвала да го споделиш : ) Нямам си. Което от една страна е добре, понеже в повечето случаи все кофти събития имат този ефект на осезаемо разтърсване. От друга, очаквам, че в мига, в който се влюбя за пръв път, ама наистина, ще бъда доста драстично променена

Преди да ти задам какъвто и да е въпрос бих искал да видя друга твоя снимка о възможност нережисирана