Уважаеми приятели,
позволявам си да ви наричам така, защото единственото, което трябва да направим е да вдигнем България, а това става с приятели,а не с врагове.
И така - Кой пречи на България вече толкова години да осъществи истински преход към по-добър живот на своите граждани?
Главната цел на всека промяна е да се върви към прогрес. Историята не познава обратни ходове. Но при нас нещата се обърнаха, защото продължи слагаческото отношение на хората влизащи в политиката към своите лидери. Лидерите са създанени от медиите, а кохортата от прислужници се състои задължително от некадърници. Иначе каква по-лесна инвестиция от това с едното крякане по митингите да се изхвърлиш с катапулт към просторите на своето благополучие. Няма конкурс за политик - просто се долепяш до лидера, ближеш му задните (че и предните) части и готово. После той те прави я министър, я депутат или те праща в някоя сенчеста "4-годишна почивна станция". Просто си дремеш там и си добре. Какво те интересува България и някакъв си електорат. В България всички партии са лидерски и ТОВА Е ОСНОВНАТА ГРЕШКА. Всеки лидер си прави партия. Така тоталитаризма продължава да съществува. Хората с учудване виждат как партия след партия идват на власт и се дънят пред народа си, но излизат от политиката охранени и ояли се дебелаци. Ако лидерът е умен - може нещо да мръдне, но това е случайност. Нека видим има ли аналог в други държави. В Турция всички партии, които идват на власт са националистически (повече или по-малко). Там е състезание, коя партия ще направи Турция по-силна държава и нищо повече. В Гърция нещата са долу-горе на място. Там демакрацията действа с пълна сила и народа упражнява известен натиск върху политиците си. Гърция се държи добре на дипломатическо ниво и има добро име там. Темата е дълбока. България е имала робска история и навиците друг да решава вместо българите са стари. Просто това е традицията. На всичкото отгоре идва и вкорененото преклонение на българина към своите мъртви герои, но не и към живите. Никой няма право да се сравнява с Левски и Ботев. Дори не можеш да си го помислиш. Но ако Левски и Ботев бяха живи щяха да бъдат оплюти (най-малко). Предателите им първи са хукнали да носят венци за преклонение пред гробовете им. Ето, днес никой, или много малко хора, си спомнят кой е Юлиян Манзаров - момчето от Лим, което спаси десетина от своите съученици и сам загина от хипотермия удавен във водите на реката. Това е Левски днес. Само Христо Стоичков направи турнир в негова чест. Никой друг.
Искам продължение на темата от други. Ще стигнем до министрите, до мярките по земеделие, до турци, цигани и т.н.