Към LOTR маниаците: опитайте "Сага за Вьолсунгите". (;

За много хора името на писателя се асоциира само и единствено с „Властелина на пръстените” – поредната касова продукция на Холивуд. Но професор Толкин е много повече от това.Именно той,чрез своите творби, дава тласъка на един сравнително млад литературен жанр с доста дълга предистория – фентъзито. По начина, по който авторът описва своята Средна земя, не само събужда авантюриста у читателя, но и го потапя в сериозен размисъл върху проблеми от нашето ежедневие. Според мен не се поставя акцент само върху битката между доброто и злото, а Толкин по изкусен начин е вплел в сюжетната линия на романа темата за истинското приятелство, за силата на любовта, която може да победи дори и смъртта, за жаждата за власт и надмощие, за тънката граница между мъдрост и безумие и чрез своите герои той заявява своята позиция в защита на ценностите у човека.
Трудно ми е да изкажа възхищението си от гения на автора при създаването на неговия измислен свят, наречен Средната земя: „...И той им показа видение,..., и те видяха нов Свят, който се беше сформирал от Нищото...И докато гледаха, Светът започна да разкрива историята си и им се струваше, че той живееше и рaстеше” („Силмарилион” – „Аинулиандале”). С изумителна точност Толкин успява да предаде историята на този микрокосмос в произведенията си „Силмарилион”, „Децата на Хурин”, „Недовършени предания”, „Хобитът” и „Властелинът на Пръстените” и вплита в него проблеми, с които се сблъскваме всеки ден. Колкото и необикновени да са героите му, във всеки един от тях авторът е заложил качества и ценности, присъщи за всички хора и това ги прави по-земни и по-близки до нас самите. А именно в това се състои чарът в творчеството на Толкин и поради тази причина той ми е любим автор.
Днес има много автори, които пишат фентъзи, но само един е творецът, за чийто произведения ще се говори още много дълго време. Благодарение на невероятният си талант и уникален стил на изказа,Толкин се е превърнал в „некоронования крал на фентъзито”, а историята му за Средната земя ще остане може би една от най-четените творби на новото хилядолетие.

"Властелинът на пръстените" си е много добра книжка с много фентъзи. За първи път елфите се представят като нещо добро там (високи, стройни, тихи, добри стрелци, а не горски духчета от детски приказки).
Обаче преди третата епоха - "Силмарилионът" е нещо ужасно. Ако го бях чел преди "Властелина на пръстените", щях да нарека Толкин еретик с болен мозък или някакъв сектант на пропаднала секта и щях да се откажа от Властелина.

Хахах, как така ще кажеш. Много хора не харесват "Силмарилион"; на мен лично ми е по-любим от "Властелина", но все пак ги разбирам. Ама чак "еретик с болен мозък"?

Опитали сме я, и не само нея. (:

В тая връзка, преди известно време излезе The Legend of Sigurd and Gudrun, толкиновата преработка на историята на английски (това сигурно вече е споменавано в темата).

Ами света възникнал от класическа музика, обаче някъв бил метъл и не искал да пее класическа музика, не се подчинил на Еру и това било "зло". По-лоша дефиниция за "зло" не бях чувал. (Първото изречение е образно). Да си различен е "зло", трябва да си като останалите! (Баси поуката)...

Цели две епохи се води война на валарите срещу всички грозни същества в света. Грозните същества са зли, защото са грозни и не би трябвало да ги има. Е това, ако не е ерес, то поне е пропаганда!

То всяка история обобщена така би звучала глупаво. :Р Не става дума за това да си различен (останалите валари са достатъчно различни и без да се правят на интересни), а за жаждата за власт и (впоследствие) разруха.

А грозотата е израз на злото, не обратното, плюс това не става дума просто за грозно, а за гротескно, пък и това са литературни образи, все пак, натоварени са и със съответната символика. Пък и това го има и във "Властелина" в не по-малка степен, така че не виждам какъв е проблемът.

Във властелина нещата са като приказка/разказ/история. Фродо тръгва на приключение, не защото автора казва така, а защото ще умре (от изключителна неприятна насилствена смърт), ако го хванат с пръстена. Всичко, което става си има причина да стане. Всяко действие се случва, не защото автора желае това, а защото си има ясна причина да се случи. Това ти помага да се вживееш в историята.
В Силмарилиона всичко можеше да свърши още в началото, ако Еру не допусне онзи злия (забравих му името) на земята, която е създадена от Валарите. Но той го допуска. Еру може да го унищожи по всяко време, но не го прави. Еру помага на валарите за унищожението на тоя лошия, но така, всякаш романа да продължи по-дълго време. Еру създава елфите и ги допуска да живеят при валарите, след като умрат (т.е. безсмъртни са), а после като създава хората (тука може и да се бъркам, май не Еру създаваше хората и поради това Еру ги наказва, май така беше) ги прави да могат да умират и без причина (т.е. остаряват и умират) и просто изчезват. Това от една страна е дискриминация, от друга е някакъв неуспешен опит да се доближи книгата да реалността, като се избегне обяснението на нещо, което автора не може да обясни.
Резултатът е, че всемогъщия Еру бездейства, когато трябва да се намеси, намесва се, когато трябва да бездейства и извършва неща, които в реалния свят бихме дефинирали като "зло" или "лошо" нещо. Но в крайна сметка автора казва, че Еру е всемъдър и ако не си разбрал логиката му, значи не си достатъчно мъдър.

Аз "Силмарилион" още не съм чела и май не трябваше да чета горните мнения, но както и да е...
От 6ти клас се прекланям пред Толкин. Тогава случайно ми попадна едно старо издание на "Задругата", след нея четох "Хобитът", бях във възторг и от двете, вероятно защото за пръв път се докосвах до фентъзито, а и заради прекрасния изказ на автора, няма как да не те грабне. Покрай биографията на Толкин открих Луис и добре, че беше навреме, та се сдобих с всичките "Хроники на Нарния" и ги изчетох до началото/края на 7ми клас, което смятам се доближава до горната граница за тези книги, защото са наистина като детски приказки, но само по изказ. Също като приказките смятам, че има много мъдрост в тях и си заслужава да се прочетат, но просто след една определена възраст не всеки би ги сметнал за... интересни да речем. Поне аз не съм ги хващала от 6 години, но ги смятам за изключителни - книги, които ще помня цял живот (филмите нищо не са).

Та за Толкин, помня, че още преди изобщо да говоря с някого за книгите или да намеря каквато и да е информация за него, дори и биографията му, след прочитането на "Задругата" си казах, че е гений и вече толкова време не ме пуска манията. Тия дни реших да хвана пак "Властелинът", отдавна се канех. Като го свърша и си опресня спомените, може и да споделя кое толкова ме е пленило, макар и от сега да се досещам.

Иначе филмите са ми любими, въпреки сюжетните неточности, мисля, че трябва да се оценяват по-самостоятелно, защото не знам да има филм, който да е предал всичко, описано в една книга, а за "Властелинът" това може и да не е възможно. Нерядко съм срещала мнение, че 'са променили киното', не знам дали е така, но знам, че са много добре направени и ще останат в историята.
Във всеки случай щом свърша с препрочитането и тях ще изгледам пак (:

Аз, както и други, нямам проблем нито с началото, нито със средата, нито с Том и песните му... от началото ме грабва и въпреки, че нямам хич време, доста изчетох за няколко дни (по-скоро нощи )

Поздрав за всички фенове (:

Като малък първо гледах филмите и страшно много ми харесаха. След това почнах да чета книгата и тя ми направи още по-добро впечатление. Засега обаче съм прочел само "Задругата", надявам се в близкото бъдеще да имам достатъчно време да прочета и другите две части. Властелинът ме зариби по фентъзито!