The Love Song of J. Alfred Prufrock на Елиът. Любимо ми е! И три месеца мене си е чакало.

В моето предложение трябва да се познае по-скоро авторът, а не заглавието:

Вятър иде и аз те обичам,
изгрев вдига ръка, залез вехне,
облак съхне и аз те обичам.

Ти, прашинка слънчасала, капка,
от брадата на цигла паднала,
буква в ситно писмо на приятел,
устна момина, мамина мъка.

Бял-бял дядо седи на калпака си -
три балкана е мечки пресрещнал,
три балкана е мечки одрал,
да ръмжи на главата му рошава
в тия вечни войни с поганци.

Риба-янтърка лази към Дунава,
гдето, глътнали мрежите, рибите
думат трийсет и три езика.

Златобрада коза се възкачва
по реброто на Мусала
и се блъскат в рогата й облаци,
пощурели да палят морето...

Вятър иде и аз те обичам,
облак съхне и аз те обичам,
разпилявам се зарад тласъка
в езерата ти - сън под дланта ми,
зарад вимето на тревата ти
- и петлите по жарките покриви,
и комините, изпошарили
с дълги поздрави небесата ти.

Вятър иде и аз те обичам,
облак съхне и аз те обичам,
като легна - прегръщам те цялата,
ти, прашинка, в окото ми влезнала
за сълза,
и слънце от пътя ми.

Биньо Иванов

И от мен:

не човек е, ако хората са богове; но ако боговете трябва
да бъдат хора, то понякога самотният човек е бог
/съвсем обикновен, понеже всяка мъка му е болка;
и понеже радостта му повече от радост е тъй рядка/

демон той е, ако демоните казват истината; ако
ангелите в благородната си светлина изгарят
ангел е; или /понеже той отблъсва световете
за да не загуби свойта неограничавана съдба/
страхливец, шут, предател, идиот, мечтател, звяр -

такъв е бил поетът и такъв ще бъде и такъв е

- той който ще изследва бездните на ужаса запазил
с живота си архитектурата на слънчевия лъч:
и ще окастри джунглите безсмъртни на живота
за да усети пулса на възвишената планина в дланта си