Нищо, важното е разкаянието

не съм сигурна за каква история иде реч, но четейки коментарите на останалите форумци, мисля, че добих идея.

Най-болезненото е процесът на осъзнаване, че си се вкопчил в някаква илюзия, от което и себеомразата заради това, че си си позволил такова отклонение от разумната, щастлива пътечка. Първата стъпка е да се отдръпнеш от въпросния човек. О, да, адски много ще ти липсва, но пък изведнъж имаш повече време за себе си и за близките ти.
После, ако тази история дълго те е тормозила и продължава, ами направи някоя глупост ако трябва, на тези години се правят грешки. И както каза Angel_N, няма значение колко си се самоунижил или колко далеч си стигнал заради това, че си влюбен в някой идеал или в някой, който няма надежда да е с теб( най-често, защото, както каза и Кристо, причината си е в него) - във всяка ситуция, добра или лоша, ти събираш точки и най-важното: трупаш опит.
И след няколко разочарования, унижения, грешки, илюзии и изстрадани месеци, вече познаваш себе си по-добре, както и преценяваш хората отсреща по-добре.
В крайна сметка, всичко опира до товада си удряш главата в стената известно време, да падаш и да ставаш, и да се научиш, и да си една идея по-подготвен, като се появи човек, с който сте на една страница.
Да, някои хора им се получава от първия път, споделената любов и други приказки, но при повечето - лутане, грешки, ред сълзи и сополи, и накрая се нареждат нещата.

може би защото първия пост е:

тъй, тъй. важното е, че се изказах

Аз пък не помня, какво точно ставаше въпрос, но гледам съм се изказал много правдоподобно, тъй че приемаме, че темата е за сляпата обич в загубеняци....