А пък аз бях разделен с форума, ама... тЪз любов явно ръжда не хваща.

И първата тема, в която влязох (тази), се оказа... пълна с разнообразие и офтопик съобразно с най-добрите традиции на форума и на темите, създадени от Кристо - комуто отдавам риспект за... постоянството.

Ама окей, айде да се изкажа по същество - с последната засега изгора запазихме едни доста добри отношения. Поне от моя страна, де - тя май е доволна и на взаимно игнориране. Но той брат ми си има реплика за това: "Да се оправя!"

Всичко е според ситуацията, но аз съм за запазване на нормалните отношения.
Но... Трудно се запазват добри отношения, когато една от страните се чувства наранена и ми е доста тегаво. По принцип преди сегашната ми връзка не съм имала друга, която мога да окачествя като сериозна, но и две седмици да съм ходила с някого, явно в този човек нещо ми е харесало и ми е било хубаво с него. Не се е получило, окау, но ако сме били точни в отношенията си защо трябва да се правим на обидени и да се гледаме студено, не разбирам. Каква е тази псевдоогорченост и от какво точно са наранени един бог знае. Тъпо ми е, защото съм губила свестни хора в живота си, само защото сме решили уж да пробваме дали няма да излезе нещо повече.

Не е и само до "нараняване". Има случаи, в които не са успявали да го сторят, но са положили кански усилия в тази насока. И е някак нормално, когато човекът се е държал по този начин, да бъде отсвирен директно, без да имам мераци да си другаруваме. Сега, ако просто сме били заедно за 2-3 седмици, нямаме история преди това и не сме се наранили, а просто не се е получило и сме решили да не се мъчим повече, това е друго. Но пък аз такава история нямам.