внимавай с приказките момченце,ще си говорим за идиотизъм когато те намеря на 3-и...

'Айде по-кротко. В Библията бе речено нещо за едната и другата буза - смирение, примерно? Или тази част е само с препоръчителен характер?

Аз визирах конкретно случаи от човешката история като джихад, кръстоносните походи и други, в които човечеството проявава таланта си да се самоизтребва. Съжалявам, ако някой цени този талант в себе си. Разбира се, не съм имал намерението да обидя никого лично /вж. подписа/ =)

Ми аз все си мисля, че сляпата вяра (в каквото и да е) представлява отказ да се мисли самостоятелно и съответно отказ да се използва т'ва, което те прави повече от торба месо
Ако мога да перифразирам една крилата фраза - "не мисля, следователно не съществувам"

Вярата може и да не е сляпа

Може би трябва да си изясним какво разбираме под сляпа вяра? Аз го разбирам като вяра в нещо недоказано (или опровергано) без то да се поставя под съмнение и дори без стремеж да бъде разбрано напълно
В този смисъл за да не е сляпа вярата в нещо, то трябва или да е доказано (в който случай си говорим за осъзнаване на факт, не за вяра), или вярващия да го поставя под съмнение (което пък не е истинска вяра)
Накратко, така както аз го разбирам, не съществува вяра, която да не е сляпа

за мен сляпата вяра е безцелната, фанатичната. Все пак стигнахме до крайната точка на всеки спор - просто се различават понятията ни, но иначе сме съгласни - сляпата вяра е нещо ужасно. Но вярата върши и чудеса, нека си припомним случаи като Майка Тереза например. Вярата е като шумът на реката или една красива гледка - на пръв поглед каквото с него, такова и без него. А всъщност....

Получи се малко лирическо отклонение

А понякога хората прото имат нужда от вяра...и от религия. Никой, каквото и да ми обяснява, не е достатъчно "праведен", не спазва всички закони, не живее според "божията воля". Преди време така един ми се хвалеше с огромния си татус на гърба, на който беше изобразен кръст, естествено с всякакви други орнаменти и ми обясняваше колко е набожен, но - „Заради мъртвец да не правите порязвания по месата си, нито да начертавате белези по себе си. Аз съм Господ.” (Левит 19:28). Е, какво ще ми кажеш за религиозния си татус сега?

Но въпроса не е в това дали напълно се подчиняваме на божиите заповеди. В тази връзка дори ми е интересно, защо след като Господ е казал да се обличаме по възможно най-скромния и ненабиващ се на очи начин, Папата се облича като Елвис на концерт? Въпроса е в това, че хората имат нужда от вяра. Ако щете, наречете го слабост, но е факт. В трудните моменти, всеки има нужда от нещо, което да го държи - първо психически, а след това - физически. И това нещо много пъти се оказва религията за едни, и вярата за други (тъй като виждам, че доста ги разграничавате).

Аз не съм фен на сляпата вяра от гледна точка на предразсъдъците. Не мога повярвам в колко абсурдни неща вярва и обществото, без дори да помисли за своето, собствено мнение, за своята гледна точка...но това е друга тема, която ми е доста по-близка от тази, но все пак не и е мястото тук. Сляпата вяра обаче помага...от много гледни точки. От една страна това е подкрепата в тежки моменти, която вече споменах. Но има и друга страна - вярата помага на много хора да запазят принципите си. Нищо не може да те държи в правия път по-добре, от вярата, че ако кривнеш, то ще прекараш следгробния си живот в онова враждебно място ада...

Та в крайна сметка, всеки вярва и се подчинява на каквото иска. Срамота е, че някои го правят, за да се изтъкнат, това е смешно, но от друга страна е нормална човешка черта. Вярата (както и религията) са помагали и ще помагат на хората винаги. Това е, което държи психиката, надеждата и което ни кара да се борим. Дали вярваме в Исус Христос, или в простата надежда нещо да се случи (което вече не е религия, разбира се), ние вярваме и това ни държи. Дори историята го казва - по време на войни, робства, възстания... Разбирам атеистите...те не вярват в нещо, което не им е доказано или смятат за изключителна глупост пълното и безрезервно подчиняване на някаква си книга, която дори не се знае от къде е дошла, как, кога и от кого е написана. Но дори и те вярват...дали в утрешния ден, дали в щастието, или пък дори в пълното нещастие (някои атеисти са пълни песимисти, попринцип), те вярват и това ги кара да живеят...

lol...

Wow! Колко чалгарии има дето се пишат че вярват в бог. Направо е фрашкано с такива дето са уж много начетени и и много религиозни пък в същото време се разсъбличат, чукат с футболисти и си пълнят циците със силикон... леле колко божествено.
Тва да имаш силиконов бюст сигурно ще да е 11-та божия заповед!

какво написа,нищо не разбрах...иначе си прав/а,че споменатите са гротеска,но какво да се прави....

Ами казвам това, че чалгарите също се пишат християни... но само се правят на такива. А ти по -горе казваш че те едва ли не са някакви противници на християнството.
ИЛи поне аз така ти разбрах поста.

Казвам,че противоречат с всички морални догми на християнството,иначе е правилно това,че се хвалят насам и натам колко са набожни,затова са толкова противни

Мисля, че тази тема е подходяща да пусна един цитат, който ми направи впечатление преди известно време. Интересно ми е какви мисли провокира, съгласни, несъгласни с думите на Фалачи? Аз съм все още в процес на осмисляне и изграждане на мнение.

"Горчивото откритие, че Бог не съществува, унищожи думата "съдба". Но да отричаме съществуването на съдбата е дръзко, да твърдим, че единствено ние определяме нашето съществуване е безумно. Ако човек отрича съдбата, животът му се превръща в поредица от пропуснати възможности, превръща се в съжаление за онова, което не се е случило, а е можело да се случи, в угризение за онова, което е можел да направи, а не е, и пропилява настоящето, превръщайки го в поредната пропусната възможност."
(Ориана Фалачи, "Един мъж")