Понеже седя и гледам у профила си, че имам квота за сериозни теми, а ми седи празна, викам, що да не пусна неква тема, която ме вълнува още от чаве.

Та, на темата - сигурно помните как 2007/2008 някъде имаше учителски протести за заплати, сега се задават нови такива, некви 4-5год по-късно.

В какво се състои спора:

1/ От учителска страна - бачкаш с най-нелепите деца в световен мащаб, скъсваш се от работа, а накрая взимаш пари, на които шофьор на маршрутка ще ти се изхили мазно. Работата не е просто да учиш, но и да възпитаваш, да организираш ходене на музей, екзкурзия, да покриваш критерии и да удовлетвориш нелепите родители, дето искат детето им да влезе Право в СУ, а не... ъъ ФИОЛОГИЯ. И за кво? Мизерна заплатка, която се харчи с лекота ако плащаш ток и вода.

2/ От правителствена страна, или обществена още - ам за кво ги дава държавата тия пари? Децата ни научени ли са? Тц. Възпитани ли са? Тц. Има ли сред тях леки жени, наркомани, мутрафони, дебили, катили и прочее? О, йеа. От образователна страна - положението е трагично. От възпитателна - направо апокалиптично. За кво да дават пари на хора, дето си вършат работата с нежелание, само защото навремето са избрали педагогика, защото не са ги приели... ъъъ пак ще кажа ФИОЛОГИЯ. Броят двойки на матури и изпити не е само по вина на учениците и тяхното ДНК, баш учителите трябва да ги насърчат да се трудят. Същите тези, които не протестират че децата затъпяват или че учебниците са остарели, а само за заплати. Без да им броим частните уроци, които щом сте у СУ, значи 90% шанс сте ходили на тях. (аз лично не съм, сиромах съм - жив дявол)

И така - кой крив, кой прав? Ще пусна и анкета, да не се тормозим с излишни глупости.

Мислех да отговоря сериозно в тази тема, предвид голямата вероятност и аз да съм даскалица, но заради това:




няма.

Заплатите в училищата са ниски, но въпреки това има хора, които стават учители, защото вярват, че това е призванието им. За такива - само респект.

Цялостния доход, който един добър учител може да заработва обаче, не е никак нисък (не, частните уроци не са неморални или нещо такова). Затова ми се струва, че образът на оръфания учител, който се скита изнервен из коридорите на училището, облечен в двадесет годишния си шлифер, намразил малоумните си ученици, не е съвсем реалистичен.

Основният проблем не е в парите, а в уважението. По някаква причина вече преобладава разбирането, че ако избереш да бъдеш учител, то е защото си се провалил във всичко останало. Струва ми се, че повече хора, които биха били добри учители, бягат от професията, защото сега (незаслужено) се смята, че ако си учител, най-вероятно си и неудачник.

И една семейна история по този повод. Дядо ми станал даскал в родното си село. Като минавал по улицата неговият дядо (сиреч моят прапрадядо) питал хората "Абе кой е тоя?", а те му отговаряли "Ами това е внукът ти, даскала." Той, като Щирлиц от вицовете, знаел това, обаче питал, защото се кефел да чува колко се бил издигнал внукът му.

По-късно дядо ми се разделил за малко с учителстването и станал шофьор на камион. Като такъв правел много, ама много повече пари, отколкото като учител. С тази малка притча искам да онагледя схващането си, че учителите и в миналото не са били особено богати, но престижът в обществото е компенсирал много от недостатъците на професията.

П.П. Изтрих малко спам.

почти съм убедена, че бях писала нещо умно тука.. ама..

Както и да е..


учителите в момента си заслужават заплатите