Latest topics from “България”

Турски език в училищата

ники — Sun, 02 Jun 2013 15:07:18 +0300

В последно време форумните дискусии връщат вярата ми, че все пак има достатъчно хора, които имат капацитета да се замислят и от това да излезе нещо смислено, та викам да пробвам с още една анкета

Предвид предстоящото евентуално въвеждане на турски език в учебните програми за някои региони, какво е вашето мнение за подобен ход?

Ново правителство / 42ро оНС

Kristo — Mon, 13 May 2013 14:58:26 +0300

http://results.cik.bg/pi2013/rezultati/index.html

Ето това е официалния сайт на ЦИК, където пускат резултати от избори, по принцип, не знам дали като четете това ще са обработили 100% протоколите, но сега конкретно не са...

И тъй, имаме 4 партии в НС - ГЕРБ, БСП, ДПС и Атака.

Президентът трябва да даде мандат за правителство на Герб, ако те го върнат - на БСП... ако и те го върнат, вече може на някоя от другите 2...

Служебното правителство ще си седи, докато бъде гласувано и прието ново от НС - т.е. когато се използва мандата...

Евентуални коалиции? Е па де да знам, вий кажете...

Просяци

Надежден Случай — Sat, 27 Apr 2013 21:16:50 +0300

Какво ви е мнението за тези хора? Давате ли им по нещо или ги подминавате? Защо мислите са я докарали до просешка тояга? Темата възниква вследствие на този,прочетен от мен току що,текст,който ме шокира,признавам си:

Киев, Украйна

В близост до метростанция Лукяновска седи жена на неопределена възраст. Може да си помислите, че е на 30, на 23 или пък на 40 години. Косата й е мръсна, главата й наведена скръбно надолу. На земята през нея стои платнена чанта. В чантата минаващите граждани пускат пари. В ръцете си жената държи причината, доказваща, че жената има нужда от тези пари. В ръцете на жената спи двегодишно дете. То е с мръсна шапка, която някога е била бяла, и спорно костюмче.

Мястото, на което е застанала, е много оживено - неспирен поток от хора. И неспирно звънене на монети и шум от банкноти в торбичката й.

Минавах покрай тази жена в продължение на месец. Не й пусках нищо, защото не исках с моите пари някой големец да си купи тухли за новия си палат. Но съдейки по това колко хора пускаха по нещо, този големец можеше да си построи не един, а няколко палата. Е, и за самата просякиня остава по нещо. Поне като за бутилка водка. Хората, които управляват бизнеса с просяците, разчитат на силата на парите… и на страха.

Никой от добряците, даващи пари на „Мадоната с младенеца”, не се замисляше над нещо, което буквално можеше да му извади очите. След около месец преминаване покрай просякинята, се загледах в детето, облечено в мръсни дрехи. В този момент разбрах, че това, което ми се струваше неправилно в цялата ситуация (ако изобщо може да се каже, че има нещо правилно), е кроткото държание на бебето от сутрин до вечер.

Детето спеше – и ни звук, ни стон!

Спеше и когато се приближих до тях. Просякинята вдигна поглед към мен и очите ни се срещнаха. Обзалагам се, че веднага разбра това, което съм разбрал и аз…

Кои от вас имат деца? Спомнете си как и колко време те са спали, когато са били на 1-2-3-4 години. Час, два, максимум три през деня и после се събуждат.

Аз нито веднъж не видях будно това дете!

Гледах малкото човече, забило нос в коляното на „майка си” и страшните ми подозрения се затвърдиха.

- Защо той спи през цялото време? – попитах я, посочвайки детето.

Просякинята се направи, че не ме чува. Сведе очи и се сгуши в яката на якето си. Повторих въпроса си. Жената вдигна очи към мен и погледна някъде зад гърба ми. В погледа й се четеше умора, примесена с раздразнение. Никога не бях виждал такова нещо. Като поглед на същество от друга планета.

- Върви на…. – прошепна.
- Той защо спи? – вече почти виках.

В този момент усетих мъжка ръка на рамото си. Обърнах се. Мъж, с типично изражение на заводски работник, стоеше зад мен.

- Какво се заяждаш с нея? Не виждаш ли какъв живот живее. Ето, момиче… - и мъжът пусна няколко монети от шепата си в торбата.

Просякинята се прекръсти и сложи на лицето си изражение, олицетворяващо вселенската скръб. Мъжът тръгна към метрото. Довечера сигурно ще разказва на семейството си как е спасил нещастната жена от един злобен човек.

А детето продължаваше да спи…

Звъннах на познат - от онези хора, на които образованието не им пречи да се движи по улиците на града със скъпи коли и да живее в къща с множество кули, тераси и прозорци. Търсех отговор на въпроса защо детето спи по цял ден… и го получих. При това моят познат ми отговори със завидно спокойствие.

- Или е на хероин, или на водка! За да не плаче и да не пречи.

За да спи детето цял ден, са го наливали с водка. Или са му давали наркотици. Естествено, детският организъм не може да се справи с такъв шок. И такива деца често умират. Най-страшното е, че понякога умират по време на „работния си ден”. А мнимата майка е длъжна да седи с мъртвото дете на ръце до вечерта. Такива са правилата. А покрай нея минават хора, дават й пари и мислят, че правят добро, че помагат на самотна майка…

На следващия ден седях пред метрото. Бях си взел журналистическата карта и се бях приготвил за разговор. Но разговор така или иначе нямаше. Имаше обаче нещо друго.

В ръцете на жената имаше друго дете

Просякинята абсолютно игнорираше въпросите ми. Интересуваха ме документите на детето и най-важното – къде е вчерашното дете. Единствените, които не игнорираха въпросите ми, бяха продавачките, застанали наоколо. Започнаха да викат по мен и едва не ме изпъдиха от входа на метрото.

Оставаше ми само едно – да звъня на милицията. Но милиционерите сами ме намериха. Сержантът ми поиска документите за проверка. Разказах му за моите подозрения… и той реши да звънне някъде. Стоях пред входа на метрото и чувствах, че се боря с вятърни мелници. След няколко минути избягаха и просякинята, и продавачките.

Когато видите в градския транспорт или на улицата просещи жени и деца, замислете се, преди ръката ви да посегне да им даде.

Пука ли ви за мнението на другите за България?

phoebe — Sat, 27 Apr 2013 11:50:54 +0300

Привет форон,

Поредната изява на Найджъл Фарадж ме провокира да пусна тази тема. Вижте я, преди да коментирате - http://bcove.me/ahmjjoy8

Фарадж заяви преди, че "ако е българин, ще си събере чантите и ще замине за Великобритания." Е посещението му тук малко опровергава това, но е интересен изборът на кадри - навсякъде се мяркат бездомници и каруци.

Оставяйки настрани Фарадж може да припомним и започналият дебат в германските общини, където някои кметове се опасяват и се оплакват, че прекалено много българи идват при тях. Шпигъл пък публикува подобен материал - http://www.dnevnik.bg/sviat/2013/04/18/ ... iia_stana/ . В него не става дума за роми, но отново ние сме представени като underdogs.

В този ред на мисли може да бъдат припомнени и гоненията на български (и румънски) роми от Франция миналата година. Наскоро пък разбрах, че в Швейцария ние нямаме право да работим до 2019 г. (решение, взето съзнателно с референдум от народа, а не политиците).

Та, пука ли ви какво мислят другите за нас като нация и държава? Отразява ли се това на работата ви? Засяга ли ви по някакъв начин, бихте ли искали да го промените? Или смятате, че те са прави?

Murder was the case

Надежден Случай — Wed, 24 Apr 2013 21:40:55 +0300

Такаа,без да искаме с колегите изпаднахме в една минидискусия кое е по-низкото деяние - убийството или самоубийството. Както винаги,почнахме я не където трябва,та ей я и темата на небосклона. Кажете според вас кое е по-зле - да убиете някого (Къци Вапцаров примерно) или да самоубиете някого (може пак да е Къци)? Има ли ситуации,в които някое от двете може да бъде оправдано или за такива неща няма достатъчно силен довод?

Еднополовите бракове

Ангел — Thu, 28 Mar 2013 21:05:43 +0200

Да, съзнавам наличието на обширна дискусия по темата и анализ в международен аспект в раздела, но първото е отдавна заключено, а второто е...хм...ами просто информация.

Отварям думата, поради наблюдението си, че темата явно вълнува известно количество хора.

Преди да се впусна в размишления, чувствУВам необходимо да оповестя отношението си към еднополовите отношения изобщо, в интерес на доставянето на контекст към тях и премахването на всякакво съмнение за скрити цели: аз съм умерен хомофоб. Разбирането ми за това относително грубо и неизчерпателно самоопределение е следното: изпитвам известна погнуса при мисълта за хомосексуален полов акт (звучи малко тавтологично, но не искам да оставям място за погрешно тълкуване и да, това включва и тези актове между представители на женския пол) и натоварващо раздразнение при парадирането със собствените сексуални предпочитания (буквално: парадите са ми противни но съм ок с това, хора с еднакъв пол да се прегръщат, държат за ръце и целуват на публични места, което е по-либерално дори и от възгледите ми за тютюнопушенето, но се отплесвам). За мен, кой какво прави в собствената си (или тази на партньорите си) спалня (или кухня, баня, гостна и прочее) трябва да остане извън сферата на публичното. С това отметнато, трябва да подчертая: аз безрезервно подкрепям предоставянето на възможност за сключване на граждански брак между представители на един и същ пол.

След като се отърсите от шока от горните редове, чувствайте се свободни да продължите нататък.

Без да претендирам за изчерпателност и меродавност на изложеното по-долу, ще си позволя да разгледам и разясня положението от правна гледна точка.

Основен аргумент на по-шумните подръжници на идеята за еднополовите бракове е законната дискриминация и неравнопоставеността на гражданите с хомосексуални наклонности (семантиката така е ужасна - ще ги наричам събирателно "гейове" занапред) спрямо хетеросексуалните (убеден съм, че не би ми се разминало да ги наричам "нормални", затова ще продължа да изписвам така) им съграждани. Тръби се за полова дискриминация. Е, да - това е така - но с пълното й премахване биха се объркали много неща. Полова дискриминация се намира из всеки клон на националното ни (а и международното, но това е един съвсем друг въпрос) право и съдебна практика (което всъщност би трябвало да е по-плашещо, но не е особено известно) - при развод децата остават при майката, има редица разпоредби в трудовото и осигурителното законодателство закрилящи жените, наказателното ни право изключва наказуемостта на деяния извършени от жени, и всичко произтича от закрепена в Конституцията неравнопоставеност. Тази неравнопоставеност е необходима. Мъжете и жените имат различна физиология (аз да си кажа - ако не знаете), която обуславя пригодността им за различаващи се дейности. Премахването на законно установената в момента полова дискриминация е първо - много сложно, и второ - недалновидно и дори опасно.

Горните разяснения имат за цел корекция на езика при водене на тази дискусия (особено извън форума), защото думите (семантиката) имат значение.

Какви са опциите за предоставяне на правна възможност за сключване на брак между гейове?
Разбира се, право на законодателна инициатива има законодателният ни орган (по стечение на обстоятелствата - разпуснат към момента), но не виждам забележими течения за прокарването на подобни промени в ничия партийна програма, което означава, че никой не се е засилил да се грижи за това. Тук е съществено да отбележа културния и религиозен аспект на положението: в България е разпространено да се обиждаме на "педераст" (което си е срамота), а силата на религиозните организации никак не е за подценяване, щом стане дума за политика (никой премиер или президен не е отсъствал от църква по големите християнски празници). Другите, които притежават правото на законодателна инициатива, са министрите. Те се избират от парламента и са партийни. Горното се отнася и за тях.
Единственият друг способ за прокарване на промени в законодателството е националният референдум. За съжаление, последният (и единствен) беше фарс, по мое мнение, което сериозно подкопа(ва) доверието към този способ.

Към края на това откриващо темата мнение ще споделя виждането си, че бракът е неетичен и остарял институт, който неизбежно ще отмре в идните десетилетия (дано да съм жив да видя), но, докато го има, гейовете трябва да имат право да изпитат същата мизерия (последвана от агонията на съдебното производство по развод и подялба на имуществото) като хетеросексуалните си съграждани, ако това е тяхното желание.

В заключение, моля за цивилизована дискусия (лишена от обиди и ad hominem реторика), в която да изложите мненията си относно най-адекватният начин за внасянето (или аргументите си против) на промени в статуквото!

Благодаря ви!
Ангел

Часът на земята 23.03.2013г.

clinical_dead — Fri, 22 Mar 2013 13:09:47 +0200

Утре вечер в 20:30 минути ще започне Earth hour ("Часът на земята"). Ще ви отнеме точно един час освен ако не ви хареса и не го продължите.

Дали ще участвате си е ваша работа, но обещавам че спокойствието, което осигурява липсата на ток е страхотно.

Каква е тая мода със самозапалването?

Kristo — Wed, 20 Mar 2013 18:22:49 +0200

След Гангам Стайл и Харлем Шейк, изглежда е почнала нова масова мода из нашата страна, взаимствана от чужбина.

С тази разлика, че води до фатален изход.

За какво става въпрос? 6 души в рамките на месец са си драснали клечката сами. 3 от тях са починали вече. Ето това е статистиката.

Аз трудно мога да си обясня, как човек подобрява живота си, като го прекратява, уви, логиката ми убягва. Защото реално самоубийството по показен начин не носи полза на никого. Нито на близките, роднините, нито на обществото, нито на мен, вас или съседите. Само медиите имат полза, че пълнят екранно време.

Защо се получава така? Имаше едно самозапалване във Варна, което беше обявено за героизъм (говорим за същите хора, които са избирали Кирил Йорданов за кмет общо 4 мандата - от 1999г до 2013). Хората масово припознаха такъв акт за правилен и за форма на гражданска позиция (която по правило не можеш да отстоиш ако си мъртъв или в безсъзнание). Медиите отчасти носят вина, че дават поле за изява и разпространяват подобни неща сред населението (преди нямаше самоубийства в Новините, освен ако не е терористичен акт).

Самата форма на "протест" не е правилна. Самоубийството говори за лабилна психика, депресивно състояние, вероятно хронични ментални проблеми. С други думи не е типично за ментално-здрави хора да мислят за самоубийство. Винаги съм знаел, че много хора имат психични проблеми в страната ни. Винаги е имало самоубийства от отчаяние. Но това със запалването, което (погрешно) се счита за форма на протест и му се дава ореол и медийно внимание, "отключи" предпазния механизъм в мозъка на много хора, които го виждат като решение на проблемите си. Липсата на превенция и коректна намеса на държавата срещу вълна самоубийства е почти-престъпна. Защото говорим за болни хора, които са имали проблеми и един ден по ТВ-то виждат, че самоубийството чрез самозапалване е опция и всички я подкрепят (wtf, guys?) - че чак имаше траур. Вместо ръководните органи и общетвото да размаха пръст с думите "самоубийството е грешно и не е решение", те си подсвиркваха и забравиха този важен факт. Като резултат имаме още 5 запалени. Колко други ще дойдат след тях?

Знаем ли като общество, какво е самоубийството?

Какви са целите на подобен акт? Ще ви дам пример със самоубийствените атентати в Близкия изток, Кулите-близнаци, Летището Сарафово, Летището Домодедово в Москва и т.н. Нека сравним еднаквите белези:
- цел: промяна на политическата обстановка, система, модел на управление
- акт: самоубийство, често придружено с убийство на невинни
- извършител: често липсва възможност за трезва прецека, наличие на отчаяние, сляпа вяра и/или промит мозък
- медии: широк медиен отзвук
- показност: целен ефект е да се привлече внимание, без да се дава предложение за решение
- наличие на алтернативи: широк спектър от алтернативни форми на постигане на тези цели (напр. участие в избори)
- риск за застрашаване на моралните ценности на общството: висок.

Какво излиза - описвайки терористичен акт... всъщност описваме самозапалване в България. Кога станахме терористи в собствената си държава?

Ако отхвърлим тази обосновка, идва една по-"малко" плашеща - просто вълна ритуални самоубийства на сектанти. Да, другата група хора, които се самоубиват в името на своята цел са членовете на сектите. Те също се възползват от хора с ментална обремененост.

За това, колко е погрешно самоубийството дори не искам да започвам. Не съм убеден, че повечето от вас са християни, затова мога да засегна религиозните възгледи на някого, ако ви представя моите християнски такива. Затова ще оставя всеки да си реши сам, доколкото има морал и принципи. Аз лично отричам самоубийството, насилието и още повече тяхната употреба за постигане на всякакви цели, още повече най-долните възможни цели от всички - политическите такива.

Мажоритарна избирателна система

Lord — Tue, 26 Feb 2013 01:45:19 +0200

Напоследък се говори прекалено много за мажоритарни избори. Какво ви е мнението? Трябва ли да се въведе тази избирателна система в България?

За цената на тока и нашето противодействие

ники — Mon, 18 Feb 2013 21:53:36 +0200

Гледам тука, че на поредните протести нещата лееко са ескалирали, та се питам, как изведнъж цената на тока стана такъв проблем.

Та, трябва ли изобщо да се борим за по-ниска цена на тока или това всъщност не е най-важното? Защо сме възприели протестите за средство, което решава всички проблеми? Как всъщност е редно да протестираме? Защо винаги се стига до излизане на улицата?

Да започнем с това срещу какво всъщност протестираме.