Защото любовта не е реалност - тя е проекция на идеалния свят в съзнанието ни. Чрез нея може да видим грозните на вид неща като красиви,но в реалността те ще продължат да бъдат грозни.

Аз се опитвам да вярвам,че любовта е спасението,че именно тя е Смисълът, но в реалния живот, когато се погледна отстрани и видя реакциите и действията си, разбирам че и аз убивам любовта.

И не мога да спра.Нищо,че от години се занимавам с йога,търся положителна енергия в слънчевия сплит и си мисля,че усещам Вселената чрез"Ом";

Когато изляза от залата за йога или от библиотеката, отново псувам бакшишите, отвращавам се от травеститите и мразя мазните старчоци с Бентли и Майбах, които влизат във "Fetish"да опипват /и не само/ разни момиченца. И пак се връщам в режим"зла мацка",за да съм в синхрон със света. И виждам как все пак и злото е необходимо,за да може да се оцени доброто, защото ако обърнеш и другата буза, най-много да свършиш в "Пирогов". Това е реалността, т.е животът.

Шекспир е казал, че любовта не може да се купува, но за нея се плаща. И ние си плащаме на живота, а в зависимост от цената определяме в него място за любовта. Най-често я оставяме на втори план след живота-реалност и постепенно забравяме за нея. Затова не можем да живеем и затова, ако се качиш на някоя сграда да крещиш с мегафон е много вероятно или да те карат на Четвърти километър, или в близкя участък...но не и да те слушат,камо ли да разбират