Петък е. Сглабям тестета. Решавам че няма нужда да се тестват по FNM-та и отивам да пия. Китайски, Борисова, и рандъм домашно парти. Съмва се. Добре ми е. Лягам си.

„Петък е.“ - е първата мисъл, която ми минава през главата, отваряйки очи на непознато място с още двама човека в леглото. Оглеждам се. „Е, поне са облечени...“ Поглеждам към себе си и си отдъхвам, че и аз съм облечен. Около 5 минути се излежавам, поемайки си brain damage от flashback-ци на последната нощ, включващи Драго-чая, който представя Кичка Будурова в random нощно предаване. "GOOOOOOOD MORNING, VIETNAAAAAAAAM"-провиквам се и будя съкреватниците. „Оф, Ангеле!!! Може ли всеки път?!“ Не ме интересува, 'щото не знам нито къде сме, нито как сме стигнали до там и ми трябва гид да се окажа в цивилизацията (бел. авт.: оказва се, че е било ж.к.„Слатина“). „Надигайте се, че след малко тръгвам към Влашко!“, на което получавам нечленоразделно мрънкане, което си превеждам като „'Ми хОди си...“
Anywho, телепортирам се в нас и дооправяме тестетата („Абе, Асьож май не иска да го играе тоя Grafdiger's Cage, a?“), описвам ги („Защо Pod-ът играе 56 one-of-a?!“) и потеглям към явката с Явката. Естествено, навременен съм, след като не хванах нито един зелен светофар, ама ми е фара (сложил съм два mainboard). Намираме се и, докато се провалям в опитите си да miracle-на (ominously) един Monster, се появява още по-навременният Калоян. С Камен се разбираме, че ни е много добре и на двамата. На мен още ми е петък.
Нахлуваме в колата, след разяснение на floor rules от Явор, и потегляме.
Тръгваме към Велико Търново за вечеря. Минаваме през бензиностанция за overcosted храна и напитки (все-пак, играя чудеса - не може да не е overcosted). Летят лафчета за цигари... и жълти стотинки. Асов и Калоян ни спойлват „Прометей“. Резервоарът е напълнен и ни се съобщава че задната дясна (лявата) и предната лява (дясната) гуми са били с различно налягане, което създаде endless opportunities за troll-ване до края на Одисеята (повечето бяха реализирани).
Минаваме покрай Червен бряг. <Insert an hour-lenght tirade of puns and stories here>
Обсъждаме тестета и неща. Не Keldo му звънят техните (?). „Явка, намали малко, че не чувам“. Явката намаля с 20 км./ч. Става ни все по-добре. Keldo и Калоян играят hunger games („Пилета бият прасета, брат“), защото „в колата не се яде!!!“
Пристигаме в Търново. Не уцелваме отбивката от възела към града и кръчмата. Озоваваме се на гарата. Топдекваме страшно съществени инструкции от random guy. Някак си стигаме. Слизаме, сядаме, ядем, лафчета, бири, пикане и беж - следваща спирка: ГКПП-то!
На излизане от Търново, отбивката към РусИ е в ремонт. Това беше GG за GPS-a (henceforth known as "GGPS"), който внезапно преизчисли маршрута посред един завой, шофьорът го взе..и се оказахме в насрещното (тотално за последен път... не.)... Явно GGPS-ът искаше и ние да сме GG... Обвеосли, оцеляваме и някакси хващаме пътя към границата.
Заелият shotgun позиция навигира като Къци Вапцаров. Добре ни е. Стигаме до Wall of TIRs (който си спомня rules text-а да го сподели) и прелитаме над/покрай нея. Лафчета свежарски (за една десятка, майка) и сме на границата. Никак не бяхме объркани къде да се наредим... Събраха ни личните карти. Keldo тръгва да вади разрешението за пътуване и граничарят само му махва с ръка... Обменяме левове във fake найлонови леи на обменно бюро с protection from insects (имаше СТОТИЦИ умрели буби по него). Винетки там няма. Сещаме се, че трябва да си поискаме личните карти и Асьов ги взима. Спираме на бензиностанция в Румъния и същият субект влиза за винетка. Зад него внезапно се образува опашка от 38947257456 човека. Отпред и отстрани на колата спират нЕк'ви и излизат заплашително..., след което ни подминават. Асьов взима винетка и role play-ва Миро от Каризма като минава ПРЕЗ някакъв зад него.
Продължаваме. В Румъния няма нито едно кръгово!!! Калоян си играе на телефона. Keldo навигира. Още ни е добре. Стигаме в Букурещ. Минаваме покрай гробищата и умираме. Леви завои няма по пътя... и изобщо. GGPS-ът е потресен. Всички улици са еднопосочни. Тези, които не са, завършват в най-лявата лента на насрещното. GGPS-ът за поредни пъти се опитва да ни вкара в нарещното по еднопосочни улици, но не му се получава. В крайна сметка ни завежда на правилното място...почти. Какво са 500 метра в обратна посока?! В насрещното. Намираме хостела и Калоян miracle-ва нощувка там. Обикаляме с колата по еднопосочните и не успяваме да я закараме пред хостела (шокиращо, знам). Камен се трансформира в муле и пренася багажите.
Всичко е наред. Отиваме до venue-то по булевард Дачия... Обикаляме. Търсим хотел. Отбелязваме че Спайдърмен е емигрирал в Букурещ, защото отвсякъде висят кабели. Намираме хотел, взимаме стая, на качване в асансьора, Асьов убива Камен с вратата. Реанимира го ("Trust me, I'm a doctor") и си оставяме нещата в стаята. Ще ходим до venue-то, защото ще караме Камен до хостела, пък Явор е оставил колата там („Тоя петък няма да свърши...“). Тотално никой не настъпва кучешка мина по пътя... Закарваме Камен за 10 минути. Явор пуска собствения си GPS... 40 минути по-късно пак паркираме пред заведението и се отправяме към хотела. Dodge-вам палавата врата на асансьора и горе внасяме промени по decklist-а на добрия доктор, помежду възхитата му от почерка ми. Ще спим. Климатикът е като двигател на Боинг. 'Баси дългият петък. Въртя се и си мисля глупости, с надеждата да заспя. 100% ми се получи... Когато scumbag brain реши, че най-адекватният начин да се приспя е да си тананикам nyan cat, просто станах и си взех душ... В 7:30. Явор се събужда: „К'о ста'а?“, а аз му споделям, че още ми е петък... Приготвяме се, слизаме на закуска, ядем, плащаме и отиваме да цъкаме карти.
Сте ми дава Temporal Mastery, Keldo - Gideon Jura, а Бончо - Tamiyo, the Moon Sage.
Отивам да се регистрирам. Няма ме в списъка. ТО-то ме пита „А ти кой си?!“. Разбираме се.
Заведенийцето беше приятно...в 9 часа...
Обръщение от организатора и съдиите и се започваме.

Първи кръг срещу Овидю с WRR
Гледам си записките за първите две игри, които бяха откровено антиклимактични. Първата е имал зелен титан на 4-ти ход, след което имамм записани 3 атаки по мен... Втората съм си изтеглил Terminus-а в неговия ход и съм gain-нал 11 живот, след което съм го прегазил с атака със 7-8 ангела. Третата са се случвали някои неща - налазил ме е с Huntmaster, аз съм му отвърнал с ангели. Накрая доста се закучи положението и съм gain-нал пак общо 11 живот. Той ме атакува с титани и Inkmoth Nexus и... влязохме в ходове... На мен ми свършиха threat-овете и щях да я загубя, ако не си бях теглил Temporal Mastery-тата (a.k.a. „Ще се пусна пак да съм аз“), давайки му единствен ход, в който не успя да ме убие. Шанс. По-добре равен, отколкото загуба...

Втори кръг срещу Радо с RG Agro
За тези игри почти не ми трябва да си гледам записките... Първата ми отвори с пиле на първи ход и още 3 мановадки на втори (Колба-стайл), но нямаше друго. Остана на две земи, след което му изиграх Terminus, който избутвах надолу ход след ход с 3 пондъра, за да over extend-не, та му прибрах Huntmaster и още нещо... Остана на 2 земи и без ръка, аз си свалих Gideon... Две Temporal mastery-та по-късно... Втората беше доста по-забавна. Започна силно с поредни Strangleroot Geist-ове, два от които през зенити (имаше 4 на масата); залъгах го да ми атакува Tamiyo, след което сложи и два метаморфа като копия на Geist-овете... Това чаках... Terminus в Tamiyo в Gideon... Опита се да направи нещо с Wolfir Avenger и Huntmaster, ама не му се получи... Шанс за него.

Трети кръг срещу Чиприян с UW Delver
Мачът не е от лесните, а и опонентът си знаеше картите... Първата ми игра две проби на 2-ри и 4-ти ход... Свалих два талисмана... После имам записани 2 атаки по него за по 16. Била е дълга игра. Втората се е случило следното: Delver of Secrets, go; не го трансформирам, атака, go; не го трансформирам, атака, Delver of Secrets, go; трансформирам ги, атака, go; контрирам ти нещо; атака, go; контрирам ти още нещо; атака, go; контрирам ти нещо и няма да забравя да атакувам... Третата аз съм gain-nal 13, a той - 8... Доколкото помня, завършихме наравно, като последния ход сложих 6 ангела на масата с изиграно Temporal Mastery... Шанс за мен... Е, два равни не ми изглеждаха твърде зле, имайки предвид, че тестето откровено отказваше да кооперира... Само трябваше да бия докрай, което не ми се струваше никак невъзможно...

Четвърти кръг срещу Евгени с WRR
Този мач няма да го разказвам - ако на Евгени му се занимава (ама то - неговото - би приличало на репорт от FNM в „Стрелбище“). С две думи, декът се изгаври брутално и ме отнесе с 2:0.

40 минути почивка. Отиваме да ядем и с добрият доктор и Калоян налазваме дюнери на кило. Евгени така ме е обул, че обувката ми се е скъсала. Температурата във venue-то наближава тази на повърхноста на Слънцето. Нямам шанс за топ 8 и си моунваме кротичко с останалите такива.

Влизаме за последните кръгове.

Пети кръг срещу тамошния лош доктор с абе-какво-играеш-ти UW-control-със-soft-lock-комбо-от-Venser-и-Stonehorn Dignitary.
В първата игра изтеглих всичките талисмани и Terminus-и, които заминаха да му сложа всичките 8 creature-a отдолу, за което време той събра емблеми на Tamiyo и Venser (това го написах на кирилица - Женсер). Накрая си намерих Entreat the Angels, изиграх му го за 12 ангела...и той ми ги разкара за един ход, заради емблемите. Реших че не е едекватно да протакам играта, имайки предвид, че ще ми махне всички перманенти и ще го чакам да си стигне до последните 8 карти, за да ме убие... Слагам Negate-ите и почваме втората. На четвърти ход Gideon през талисман. Игра ми носорог. Нагласих си 2 Temporal Mastery-та с Ponder, имах едно в ръката и 6 мана. Носорогът атакува в Gideon и се опитва да играе Tamiyo, което се среща с един внезапен Negate. Temporal Mastery, атака с Gideon два пъти, изтеглям си седмата мана, Temporal Mastery. Така и не untap-на за шестия си ход. Третата игра ще я помня до края на живота си. Само неговите ходове са релевантни. Island, go; Swamp(?!), Mindshrieker, go; Cavern of Souls (naming "Rhino"), attack, mill you (Temporal Mastery) take 8, go; Plains, attack, mill you twice (Gideon Jura, Temporal Mastery), damage?, you die. Нямам какво повече да кажа за играта...

Между кръговете, Явор и Евгени ме тролват, че ще ме DQ-нат в последен кръг и няма да прибера парички, та да съм drop-нел... Не им се получава - играя за PWP...

Шести кръг срещу Октавиан с UR Miracle Delver.
Още съм потресен от предишната игра и си мисля да „куитвам Magic-a“ (с). Опонентът ми печели зара, разстила 7, поглежда ги и snap-keep-ва. Аз разстилам седем, не ги поглеждам и обявавям че ги взимам. Поглежда ме изпод вежди. На първи ход играе остров и ми подава хода. Вдигам си картите. Поглеждам ги. Има 4хPlains и 3xEntreat the Angels... Браво, дек!!! На втори ход играе Ponder, Sulfur Falls и Delver. Аз си редя земички и си тегля добре (не земи). На следващия ход го трансформира с Thunderous Wrath, който моментално Miracle-ва... Спонтанно съм на 12. Следващия ход съм на 9, ама с талисман. Следващият - на 8. Внезапно слагам два ангела. Няма значение - 5 от чудо по мен - на 3 съм. Талисманът ме добутва до 5, след като той blank-ва два хода, а аз си играя ангелите. Убива ми един с трето чудо за 5 огън, когато вече съм на 6. Gain-вам още малко животец, атакувам плахо и таман преди да умре ми изиграва Incinerate... Обичам да ми подаряват игри! Втората си слагам Negate-ите и Flashfreeze-а. Тегля пак 3хEntreat the Angels в стартовата, ама не ми пука - 100% ще върже. Връзва ми - тегля си четвъртия с второто теглене... Anywho, запазил е бавна ръка и имам предостатъчно време да си ги наглася. Освен това, тегля си и sideboard-a... Все-пак ми resolve-ва 3 Thunderous Wrath-a и един Bonfire of the Damned... Но няма значение, защото имам 3 талисмана... Атака за 4, атака за 8, атака за 12, атака за 16... Той подлага трансформирани Delver-и, пържи ги с Incinerate-и, ама накрая остава само с една карта в ръка срещу моите 2 Negate-a и 4 отворена мана... Оставям го да resolve-не Temporal Mastery, защото няма никакво значение и е последен ход и за двама ни, пък и той ми каза, че за пръв път я играе на турнира... Miracle-ва Bonfire да ме убие и му показвам двата Negate-a... Избухва в смях, събира си картите и ми подава ръка.

2-2-2
Чуден резултат.

Гледам топ8 и драфта на Явор, който беше брутален, ама си взе от куци тегления във втори кръг. Сте умира от отрова от тамошния Илко Великов. Говедаров и Митев се хранят на съседната маса. Митев играе mono Pnder control... Мартун няма едно правилно отиграване на финала на драфта. Split-ват. Говедаров има съществен провал на полуфинала. Излизаме навън в моун-зоната. Приготвяме се за тръгване. Не успяваме да се разберем къде и дали ще ходим всички - няма проблем, ще се разберем в движение, защото нямакакводасеобърка. Нашата кола тръгва последна.

GGPS-ът пак е във фаза и няколко пъти се озоваваме в погрешната посока. Задминаваме всички и си устройваме гонка към границата. „Лекият“ автомобил е най-тежък и е последен. Keldo и Martyn се опитват да се гушкат през отворените прозорци на колите...в движение...покрай гробищата...

Стигаме до границата, като тролваме останалите коли (които ни следват) и GGPS-a като минаваме по несъществуващ маршрут. На ГКПП-то спираме зад някакви коли... Естествено, оказва се, че те просто са си паркирали там. Пак сме на правилното място. Сменяме колоната. Граничарят само ни поглежда и ни пита, дали всички сме българи. Отговаряме утвърдително, на което той с досада ни казва да минаваме. Таман затваряме прозореца и Камен започва да говори за наркотици...
Чакаме се след границата. Летят лафчета...и карти...и комари. Единодушно решават, че ще се вечеря в РусИ. Не съм доволен. Whatever - потегляме. Звънят ни да ни кажат да намалим (Явката намаля...музиката тоя път), защото „Леките“ не могат да ни стигнат. Dodge-ваме пешеходци на отбивката и навлизаме в града. Паркираме до лимузина. Излизаме. Всички сме наясно, накъде сме тръгнали. Оказва се, че пеУнишкият автомобил не се заключва (или нещо от сорта), та ни прави gangsta-style ескорт в разходката до кръчмата. We enter into the zone where normal things don't happen very often. Всички минувачи ни даваха противоречиви упътвания към кръчмата, сякаш сме в роман на Стивън Кинг. На всички ни е добре, а за мен още е петък. Отказваме се от първоначалния план и отиваме в друга кръчма. Понахранихме се... След това дойде и поръчката. Лекият искаше лимонада в кана, а Каменов му предложи такава в опаковка от Snikers... Отвисяхме към два часа, уплашихме клиентелата и поразбихме сервитьорката... От събитията на излизане има видео, та няма да ги разказвам.

По колите, „Сбогом и благодаря за рибата“ и пътя...

В никакъв случай колата не угасна на завой, в насрещното... „А, споко - то няма движение...“ и ни задминават... Никой нито веднъж не кара над ограничението. Минаваме пак покрай Червен бряг и изрично решаваме да спестим коментарите... Keldo заспива. Тролваме го. Той ни отвръща първо с лакът в главата, после - с прегръдка... Явор е в съзнание, по препоръка на Камен, за да го следи. Разминаваме се с Optimus Prime. Спираме на бензиностанция след Плевен и налазваме Rеd Bull-и. В никакъв случай не губя съзнание почти веднага, след като тръгваме. Губят ми се 80 километра лафове (20-тина минути, хъ-хъ-хъ). Пристигаме в София, НЕ оставяме Keldo у тях, просто „защото“ и се оправяме с парите за пътуването. Ясьов ме оставя почти до нас и... петъкът свършва.

Беше ми страшно забавно (и двете поотделно на моменти) и се надявам да се случи нещо подобно пак!
Благодаря на всички за изживяването и специално на нашата кола хора, защото бяхме най-яката компания!