Това, че щастието е нещо относително и абстрактно до известна степен е ясно. Мисълта ми е, че българите вечно са недоволни от нещо. За нас няма реално значение, дали страната просперира или не. Това важи за огромната част от масата де. По моите скромни наблюдения в България почти никой не оценява напредъка. Вечно всички се оплакват от сума ти неща. Ама да се недоволства и протестира е най-лесното, а ние лесните неща ги владеем.