Latest posts from topic “Моето Его (размишления)” Latest posts from topic “Моето Его (размишления)” on “forum.uni-sofia.bg”. https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&t=11405 Tue, 24 Jun 2008 12:47:21 +0300 Kristo Sat, 19 Jul 2008 08:46:06 +0300 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=442622#p442622 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=442622#p442622 Re: Моето Его (размишления) себе си по всяко време на деня и да си се радвам на компанията си.

You have been silent for so long
I let the world know
I turned a bit of my pain into a song
Then carried on
You took my shame but maybe that was wrong

Толкова по встъпителната реч. Да се върнем към темата. Какво още може да се случи? Понякога ми е трудно да си представя дори едно мое действие без логика. Е, освен този пост разбира се, но той е вид почивка от мисленето, и е по-скоро мислене за мисленето. Понякога се хващам да правя гадни неща. Такива, каквито не бих искал да видя другите да правят или ако видя, бих казал "мислиш само за твоята си лична изгода". И е странно, че когато го правя за себе си, не виждам алчността, не виждам идеята, че го правя основно да прецакам другите. Включително и тези, които по презумция трябва да бъдат прецакани в името на Вечния Световен Душевен Баланс (тм). Е ма*ната му на баланса, както биха казали французите. Понякога душата си иска не само хармония, мир, любов, повече храна за птичките в резервата "Сребърна" и повече пари за бедните африкански страни. Понякога тази душа иска лоши неща - както казах - прецакването на другите.

Searching for pieces
Pieces left behind
Discarded moments
In the junkyard of my mind

Колкото и да ми се иска да вярвам - трудно е да се съглася, че хората са добри по природа. По-скоро по природа са създадени ловци, боици, убиици. Това е идеята на оцеляването - в праисторически времена - убивайки, за да не бъдеш убит. В наши - да нападнеш, преди да бъдеш нападнат. В което няма нищо лошо разбира се. Особено правено с тактика и стил. Особено правено с цялата си душа. Когато бавно тъпча нечие друго его и го карам да страда, не заради това кое е, а заради това което не е. Един вид наказание към несъвършенните хора, че не са перфектни. Но перфектни хора няма и желанието да тъпчиш душевно сакатите не се маха. Просто се променя, обикаля наоколо и пак се връща с поредния нов, зле-устроен, мозъчно-пасивен душевно-меркантилен типаж, който е мое отражение, но не в огледалото, а в очите ми... така другите виждат мен, така аз виждам тях, така те се виждат едни други. И всички воюват....

Nobody told you
That a heart is like a deep, deep freeze
So many lies so much of it broken
Nobody told you
Deep within a well so cavenous
That maybe I could shed some light on

Кой би помислил, че аз - който се стремя да бъда уникален, ще опозная себе си, сравнявайки се предимно с другите? И ще опозная другите, ползвайки себе си за пример и дори за анти-пример? Може би просто отделянето ми от стадото изисква да знам що за пръч съм и що за стадо е това. Ние, хората не сме толкова различни - всички искаме да имаме всичко, да имаме най-доброто, да имаме това, което искаме, и искаме това, което в момента нямаме. Откъдето идва и съперничеството помежду ни за това, което жените наричат "Щастие", а мъжете - "Житейски оргазъм".

So write another love song
And pretend that nothing's wrong
And if a feeling comes
Just call me in the morning

Не, омръзнало ми е да пиша любовни песни, да говоря за чувства пред "чувствителни хора" и да обсъждам какво става вътре в мен. Предпочитам да контролирам, какво става в мен, отколкото да се самоизследвам отстрани и като стигна до генерален извод да си саморъкопляскам. Чували ли сте звук от саморъкопляскане? Това е един от най-гадните самодоволни звуци на света - сякаш от небето валят мъртви птици, избити като в Библията. И как да си затвори очите човек, да напиша лирично стихотворение, когато мъката му по несподелената любов не е въпросната любов, а нещо по-дълбоко вътре.... Въпроса, който всички хора са твърде неопитни гмуркачи за да достигнат там дълбоко е "Кой съм аз, мааааму стара?"

I have murdered the divine in me
Set the goodness free
I have squandered it all
I am less than the sum
I am parts of the whole
There is something missing
There is something I stole

Сигурно ме мразите заради цитатите от песни, които давам и които не ви говорят нищо и които без целия текст не бихте разбрали. Е, дреме ми - и без друго няма да ги видите повече никъде, а инак служат перфектно за връзка между абзаците ми (пък и ме мързеше да давам линкове или да пускам картинки). Но идеята ми е, че се самоосъзнавам какво правя. За разлика от много хора, които не си дават сметка, че с държанието си и начина си на мислене си пречат. Това, че влияят зле на околните, са бели кахъри пред проблема с самопреченето. Когато искаш да си Някого, първо трябва да минеш през епохата да си Никого. Оттук и въпроса - аз кой от двамата съм в момента? И кой от двамата трябва да съм по-често, за да ми е комфортно и за да ми е леко на душата?

But your words are like weapons
But you'll keep them inside
They cut like a knife
And you keep it together
Those feelings inside
There's nowhere to hide but away from me
And I just wanna listen...

За финал - не искам да влияя на никого и нищо. Защото съществува и опцията да сте минали през този път. Няколко пъти. И все да се лутате в кръг. (в което няма нищо лошо разбира се). Просто ме е страх, че търсейки себе си ще намеря някой от вас и ще прецакам нещата. Не, няма значение кои неща. Наистина. Просто съм свикнал да вървя напред с моето его, поразявайки нечии чужди желания да ме надрастват и надмогват. И съм оставил всички тях назад, като летопис за подвизите на Херкулес върху кофти нарисуване гръцка антична ваза, правена в Олбия (днешна Одеса, от мен да мине). Всичко е зле прекопирано и зле пресъздадено, че чак се чудя, как не се ядосвам още на себе си, че понякога мога да съм голям гадняр. И как не се ядосвам на другите, че и те си позволяват този лукс, понякога директно срещу мен. Едно време избивах отрицателните емоции с Ред Алерт 2, после почнах да пиша стихове. Не знам дали е градация или деградация, но пишейки всичко в тази тема си мисля, че Генерал Романов едновреме не е ял достатъчно бой, та имам да си връщам на други места = демек този форум... Както и да е, едва ли ще ми хрумне нещо повече толкова късно сутринта....

Do I make you hot?
Do I make you uncomfortable?
A stirring down in your soul
for something more
Does it happen a lot?
Does the drudgery bring you down?
Bring you down?
Is anyone still around?
Ooh, I'm coming down]]> Kristo Mon, 30 Jun 2008 03:12:11 +0300 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=432721#p432721 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=432721#p432721 Re: Моето Его (размишления) Quote:
да почна да плюя по всичко де що мърда и диша.... най-вече по мене си


Не мога да се намразя. Не мога да се обвинявай твърде дълго, защото вярвам, че вината отминава като пушек след пожар. Но мога да си вадя поуки и да се лекувам. И да бъда себе си, не без егото си, а без неговите дефекти. То е като машинка, като скелет, който ме движи подсъзнателно и контролира мислите ми. Като алгоритъм, който е нагласен така, че да ме пази от другите. И смея да твърдя - върши работата си чудесно. Но често дава дефекти. Това са избухванията, с който нападам другите и често ги обвинявам за някакви неща. И често ги обиждам без причина. Нещо като механизъм, който избира да изтръгне повредения орган от мен, вместо да го остави да боли. По-добре силната моментна болка, отколкото малката, но постоянна игличка, забодена там дълбоко, където трудно би могла да се извади. И май така се спасявам винаги, защото тази болка ми харесва повече от депресирането. Защото мразя перманетно да се оплаквам от събитието А или човека Х, предпочитам да си наредя човека и да се намеся в събитието и да оправя нещата. Дори и да засегна невинните хора.

Quote:
с които не мога да опиша любовта, омразата, радоста, тъгата, душевния глад, който ме измъчва ден и нощ, чувствата ми са нещо, което не мога да обясня


Не мога да търся логика за органа ми, който търси логика. Мозъкът. Това, което ме контролира - егото, контролира не сърцето ми, а именно главата горе. Но чувствата, породени от действията ми засягат не ума, а сърцето ми. Което ще рече, че ако не го включвам в действията си, то ще страда най-много. Но, както се досещате, дори и да правя, това което сърцето ми повелява и главата ми одобрява, нещата не се променят. Забравете за миг шанса от криза между сърцето и главата - помислете над идеята - "ами ако света е срещу тях?" Да, не всичко зависи от волята и желанията ми. Понякога се налага да се съобразявам с тези елементи, но нечий други. И е гадно, колкото и да съм добронамерен и обичлив. И когато търся обяснения за чуствата си, често ги намирам извън мен, извън моето добро възпитание, добри намерения и желание да помагам на хората. Не казвам, че така се освобождавам от вината си. Казвам, че се чувствам зле, че чувствата ми са под обединен контрол от елементи, като аз притежавам само половината от тях. Което ще рече, че нямам власт над това, което изпитвам.

Quote:
Понякога просто има неща, които те хващат за гърлото, драскат те, омаломощават те, хвърлят те и се забиват в съзнанието ти за цял живот. Ти мразиш ли тези.. неща..


Как да изпитвам омраза към омразата? Егото ми е създадено още с душата ми, тя пък е създадена, за да понасям всякакви удари и превратности. А егото е нейн закрилник. Когато разбера, че имам враг, първата ми реакция е да потърся причината за това. После - да го преобърна в неутрален. Никога не търся конфликтите, но както вече казах, не всичко зависи от мен. Що се отнася до моите действия, егото ми ме брани по всякакви начини - дори и с жестокости. И честно казано така трябва да реагират всички - когато ги ужилят, да направят всичко за да си го върнат. Защото вътрешния баланс се нарушава, изменя се съотношението между добро и зло. Желанието да си силен или слаб се опорочава, посредствам нуждата от защита на чувствата. И всеки принципно си избира каква позиция да заеме.

Quote:
Уважавам смелостта ти (въпреки че я намирам за...непрактична) да си позволиш такава откритост. В една друга Вселена щах да ти издиря координатите за комуникация (или да ползвам наличните) и да те заведа пред моето его... Но не и в тази... Ако си мислиш, че има нещо сбъркано в това, което описваш..., е нека кажем, че може да бъде и доста по-страшно...


Не е до смелост да казвам всичко това, по-скоро е до честност. Защото ми пука за всичко това, и защото е като наука, чиито формули, теореми и неизвестности са около мен постоянно. Нещо като сън, в който има толкова много знаци, които значат неща, и като се събудиш искаш да научиш истината... Но тя е взеизвестна в душата ти, още преди да си легнал да спиш. Или като задача, на която отговора ти е написан на края на сборника, но ти се стремиш да стигнеш до него сам. Защо? Защото е важна част от процеса на общуване - да знаеш коя дума, кой знак и дори коя мисъл, скрита там дълбоко, какво значат и как да се тълкуват. Аз засега съм бил само в моя си ум, моята си душа и моето си его. Затова тълкувам тях като действия и желания. Затова и се страхувам от тях понякога - прекалено мощни оръжия, стига да се комбинират правилно. И това, което е по-страшно е не желанието егото ми да ме надмогне и да правя, каквото то искам, което включва и да наранявам страшно много невинни хора. По-страшното е това да почнат да го правят всички...

Други мои размишления по темата:
Стихотворението ми "Его" (2006)
Стихотворението ми "Друго его" (2008)
Стихотворението ми "Вътрешен инат" (2008)
Стихотворението ми "Алтер-его" - предстои...]]> necrozis Fri, 27 Jun 2008 12:43:55 +0300 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431516#p431516 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431516#p431516 Re: Моето Его (размишления) ]]> gogigagagagigo Fri, 27 Jun 2008 12:28:20 +0300 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431495#p431495 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431495#p431495 Re: Моето Его (размишления)

за това не пиша много тук,

Не мога да споделя какво чувствам, както е направил Кристо,

Защото речника ми е беден имам само думи прости,с които не мога да опиша любовта, омразата,
радоста, тъгата, душевния глад, който ме измъчва ден и нощ, чувствата ми са нещо, което не мога да обясня, тъй че тук не ще флъдя :mrgreen:]]> necrozis Fri, 27 Jun 2008 12:23:27 +0300 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431488#p431488 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431488#p431488 Re: Моето Его (размишления) radja Fri, 27 Jun 2008 06:38:30 +0300 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431386#p431386 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431386#p431386 Re: Моето Его (размишления) Quote:
Изчетох и мисля че разбрах всичко

Аз като прочета нещо и си кажа "Ей, разбрах го" почвам да се притеснявам...]]> fragile Fri, 27 Jun 2008 05:15:14 +0300 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431383#p431383 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431383#p431383 Re: Моето Его (размишления) Longbow Fri, 27 Jun 2008 03:31:33 +0300 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431375#p431375 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431375#p431375 Re: Моето Его (размишления) всичко, което си искал да кажеш, всичко което си казал, а (може би) и неща, които не си искал да казваш... Уважавам смелостта ти (въпреки че я намирам за...непрактична) да си позволиш такава откритост. В една друга Вселена щах да ти издиря координатите за комуникация (или да ползвам наличните) и да те заведа пред моето его... Но не и в тази... Ако си мислиш, че има нещо сбъркано в това, което описваш..., е нека кажем, че може да бъде и доста по-страшно...
Най-чистосърдечно ти пожелавам да еволюираш съзнателно до това, което искаш да бъдеш!

Поздрави!
Ангел]]> Kristo Fri, 27 Jun 2008 03:09:15 +0300 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431369#p431369 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=431369#p431369 Re: Моето Его (размишления)
Много неща научих, на много неща ме научиха принудително. Като това, че нямам право да искам от близките ми да са перфектни във всяко едно отношение. Или да са както аз ги искам да бъдат. В този случай (моя случай) - двете неща се припокриват. Искам всичко от тези хора, дори това, което те не могат (по-скоро не искат) да ми дадат. И винаги има причина за това. Понякога я осъзнавам и приемам, друг път тя се оказва чисто егоистична и неприятелска. Какво трябва да направи човек тогава?

You make me feel like my father never love me
(You never love me)
You make me feel like my mother she abandon me
(You abandon me)

... и често реагирам остро на това отношение. Бих се отърсил и отказал от вината си, но осъзнавам, че тя си е само моя и сам се карам да се чувствам така. Защото никой не е длъжен да е такъв, какъвто го виждат/искат другите. Егоистично е, и то от добрите ни приятели да изискваме такова нещо. Не е честно спрямо тях. Нито спрямо мен самия да изисквам това. Винаги съм бил искащ... но винаги съм си пазил свободата, когато някой поиска от мен да бъда Някакъв. И си мисля, че ще бъде по-добре ако ползвам еднакъв стандарт за себе си и за другите, въпреки, че всеки човек заслужава различно отношение и различен стандарт. Дори и аз самия.

They don't know you like I do
They don't see the good inside you
They don't lie with you in bed and join you when you're dreaming
They don't see your softer side
Who'll be there to turn your light on?
Who will try to wash away the stain that love has left us?

Трудно е да опознаваш хората, когато те не искат да покажат лошите си страни. Но аз обожавам лошите страни на хората. Те са истинските им характери. Когато видя нечий недостатък, аз разбирам и причината за него и приемам човека по-близък, отколкото ако е съвършен. Защото никой не е изцяло съвършен. Всички крият лошите си черти и се преструват, ползвайки само качествата си. И си мислят, че е правилно да подтискат себе си, заради необходимостта от внимание и уважение. Но как да уважавам човек, който ме лъже демонстрирайки привидно добър характер? Дори и да не прави гадни неща, е длъжен да предупреди за лошите си страни. Както бих направил аз...

Ladies and gentlemen - listen up please
I don't want to be your hero
(No, I am not open / parts of me are broken)
Do yourself a favor - save yourself
Don't pick me find someone else
(Why'd you want to bother / find yourself another)

Егото ми не е като другите. Не искам да съм пример за подражание или да предизвиквам възторг и възхита. Искам само уважение и разбиране. Искам да не ме поставят в пиедестал, защото мога 1, 2, 3 и 4... а по-скоро искам да разчитата на мен, защото съм 5, 6 или 7. Знам, че имам качества вътре в себе си, които не струват нищо, но някакси искам да ги покажа, защото и те са част от мен. Това ми беше голям проблем като дете - времето когато учех само по математика. Бях мат. гений, смея да твърдя... но се чувствах некомфортно, защото хората гледаха само така на мен. Разчитаха само за математика на мен. И вярваха, че това е единственото ми предимство. А вътрешно аз имам други ценни принадлежности. Едва после открих и други умения, който да ме отличават... и който подтисках толкова дълго в мен...

Сега просто се боря да покажа кой съм и как егото ми ме контролира понякога. Борбата ми с него е откачена. Най-малкото защото се разкъсвам между това какво искам и какво трябва да направя. Пренесох битката 1 ниво по-нагоре - "какво искам" vs. "какво би трябвало да искам".... дано сте ме разбрали:

Turning pages over
Run away to nowhere
And it's hard to take control
When your enemy's old and afraid of you
You'll discover that the monster you were running from
Is the monster in you]]> Плазмодий Tue, 24 Jun 2008 12:47:21 +0300 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=428966#p428966 https://www.forum.su.schools.bg/viewtopic.php?f=15&p=428966#p428966 Re: Моето Его (размишления)